ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИ: БАРИЕРЕН ЕФЕКТ

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ И БАРИЕРНИЯТ ЕФЕКТ
Фруктоолигозахаридите, освен че имат бифидогенен ефект, чрез стимулиране растежа на нормалната чревна флора, имат и един много важен ефект за детето през първата година от живота му - “бариерният ефект”, който защитава детето от патогенните бактерии в храносмилателния тракт.
Значението на бариерният ефект е, че фруктоолигозахаридите действат като антиинфекциозни фактори спрямо многобройните стомашно-чревни патогени.

В какво се състои бариерният ефект?
Инхибирани растежи на патогенната чревна флора

Фруктоолигозахаридите не могат да се хидролизират от храносмилателните ензими и затова не се абсорбират в горните отдели на стомашно-чревния тракт. След като са погълнати, фруктоолигозахаридите достигат до дебелото черво непроменени. Там те се използват като полезен субстрат за бактериите, които имат бета-фруктозидазни ензими, каквито са бифидобактериите и лактобацилите, стимулирайки по този начин тяхното развитие и растеж.
Ферментацията на фруктоолигозахаридите води до намаляване на рН в стомашно-чревния тракт, като по този начин инхибират растежа на различни патогенни бактерии, като например Клостридиум и Колиформес. По този начин включването на фруктоолигозахаридите спомага за поддържане на ниски нива на патогенните бактерии в стомашно-чревния тракт.
Инхибиране на бактериалната адхезия
Чревната мукоза е първата защитна бариера от възможни инфекции. Това става чрез ограничаване броя на микроогранизмите, които могат да се заселят в ентероцитите в чревния лумен. С изключение на лошото смилане, различни физиологични ситуации могат да доведат до нарушаване на бариерната функция, така е при деца, които имат недостатъчно развита имунна система или след някои травматични случаи. Това благоприятства определени бактерии, вируси и токсини да достигнат до различни органи, системи и тъкани. Този процес е известен като бактериална транслокация.
Въпреки че механизмите на бактериална транслокация все още не са напълно познати се знае, че способността на микроорганизмите да се свързват с чревната мукоза е начало на този процес.
Бактериалната адхезия се осъществява от рецептор-лиганд между бактериалната повърхност и чревната мукоза на индивида. Във връзка с казаното, аеробните ентеровирулентни микроорганизми, между които са Салмунела и Листерия, се свързват с повърхността на чревната мукоза с много по-голяма леснота, отколкото анаеробните непатогенни бактерии (лактобацили и бифидобактерии), които се превръщат във факултативни патогени.
Знае се, че олигозахаридите в майчината кърма изпълняват важна роля, като инхибират адхезията на патогенните микроорганизми към чревния епител. По този начин допринасят за т.нар. “бариерен ефект”. Същото се отнася и за структурите, които имат разположени глюкагонови рецептори върху повърхността на епителните клетки. Следователно олигозахаридите унищожават рецепторите, които позволяват на патогенните микроорганизми да се адхезират и така блокират местата на прикрепване на бактериите в чревния епител. Същото е и с олигозахаридите в майчиното мляко. Като че ли фруктоолигозахаридите имат способността да инхибират патогенните микроорганизми, обединявайки рецепторите и защитавайки детето от възможна инфекция.

Други защитни ефекти
Приписаните ефекти на фруктоолигозахаридите показват, че увеличават полезните действия на чревната флора. Лактобацилус ацидофилус и Бифидобактериум бифидум могат да имат позитивно влияние върху определени аспекти от имунната система. Като не се ограничава единствено действието им върху имунната система на чревната мукоза, но също така и върху имунната система като цяло. Освен това много видове лактобацилии и бифидобактерии са способни да секретират естествени антибиотици (като напр. Лактоцин, Хелветицин, Лактацин, Курвацин или Бифидоцин) с голяма активност, така че могат да окажат антимикробен ефект върху многобройните грам + и грам – патогени както и Салмонела, кампилобактерии и Ешерихия коли.

Различни клинични опити показват защитният ефект на фруктоолигозахаридите
Различни учени показват защитния ефект при приемане на 2 –10 гр фруктоолигозахариди на ден. Получава се промяна в състава на чревната флора. Настъпва увеличаване на бифидобактериите и лактобацилите и намаляване на вредните бактерии като Ешерихия коли и клостридии, също така и на токсичните съставки, които те произвеждат. Установено е, че фруктоолигозахаридите имат регулаторен ефект върху чревната функция и подобряват клиничното протичане на случаите с инфекциозна диария.
Учените са направили опити инвитро и инвиво и са установили, че олигозахаридите на майчиното мляко имат аналогични съставки с рецепторите на чревната мукоза. Така се свързват с тях и инхибират ентеротоксините на Ешерихия коли и Кампилобактериум и избягват по този начин да настъпи нарушаване на стомашно-чревната функция, причинена от тези патогенни микроорганизми.
Увеличаването на вътрешните нива на микроорганизмите може да подобри имунната функция. Така откриваме, че увеличаването на лактобацилите води до нарастване на броя на клетките, които произвеждат имуноглобулини А в плазмата.
Изследвания върху животни също показват нивото на клетъчния ефект в продукцията на цитокини. Последният ефект, който изпълняват олигозахаридите, т.нар. пребиотици е, че могат да засегнат неспецифичния имунен отговор, което се доказва от увеличаване фагоцитозата на патогените.

Бариерният ефект в кашите “Блевит плюс”
В крайна сметка, подобряването на функциите на гастроинтистиналния тракт на детето, чрез различните каши “Блевит плюс”, е включването на фруктоолигозахаридите в техния състав.
Фруктоолигозахаридите имат целия принос, чрез бифидогенния фактор и ефекта на бариерна защита, за стимулиране развитието и съзряването на чревната мукоза и намаляване случаите на храносмилателни нарушения на детето.

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ КАТО БИФИДОГЕНЕН ФАКТОР

ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ В ДИЕТАТА НА БЕБЕТАТА

Първоначалната функция на фруктоолигозахаридите в детската храна се свежда до асимилиране на бифидогенните агенти и улесняване пролиферацията на млечнокиселите бактерии (лактобацили и бифидобактерии) в червата. Полезните ефекти, свързани с увеличаване на бифидогенната флора, са многобройни. Напр. за предпазване от гастроинтистинални нарушения чрез стимулиране на неспецифичната имунна система, включвайки увеличена абсорбция на минералите като калций.
Изводът е, че фруктоолигозахаридите са много важни в храната на кърмачетата и децата в малка възраст.

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ФРУКТООЛИГОЗАХАРИДИТЕ ?
Фруктоолигозахаридите са съединения, които се намират в някои средиземноморски храни, като лука, ангинар, домати. Тяхната химична структура се състои от една молекула глюкоза, съединена с 2, 3 или 4 молекули фруктоза, свързани чрез бета-връзки като така се формират кестоза, нистоза и фруктозилнистоза.
Биологични ефекти на фруктоолигозахаридите
Фруктоолигозахаридите притежават хранителни фибри. Ролята на тези фибри е, че достигат непроменени до дебелото черво и са като ферменти за дебелочревната флора. В човешкия организъм няма подходящи ензими, които да хидролизират бета-връзките и поради това не могат да разкъсат молекулите на фруктоолигозахаридите, които са свързани с такива връзки.
Разграждането на фруктоолигозахаридите от микроорганизмите става на два етапа. В първия етап става хидролизиране от бета-оксидантни бактерии, а във втория етап свободните мономери ферментират в анаеробни условия, като по този начин се продуцират летливи късоверижни мастни киселини /КВМК/ (ацетат, пропиенат и бутират и газовете – Н2, CО2 и CH4). Определени специфични микроорганизми притежават необходимите ензими за метаболизма на фруктоолигозахаридите, имат способността да се хранят със същите и ги използват за своя растеж и развитие. Тези бактерии са от типа на Лактобацилите и Бифидобактериите. Други специфични микроорганизми не са способни да се ползват от казаните субстрати, защото не разполагат със споменатите ензими. Сред тази втора група се намират бактериите Ешерихия коли, Клостридиум перфрингенс и стрептококи.
Фруктоолигозахаридите стимулират увеличаването на нивата в дебелото черво на онези специфични бактерии, които се хранят при тяхното разделяне, увеличавайки своето количество, какъвто е случаят с бифидобактериите и лактобацилите.
Тази модификация на чревната флора, провокирана от фруктоолигозахаридите, се асоциира с многобройни полезни ефекти:
- Редукция на патогенната флора – чревните бактерии понижават pH на фекалиите, така че подтискат развитието на патогенните бактерии. Увеличава се пролиферацията на бифидогенната флора. В случаите, когато е ограничено развитието на патогенните бактерии, например когато е ниско нивото на Клостридиум перфрингенс, се създава неблагоприятна за тяхното развитие средно кисела среда. В тези случаи чревната флора също се асоциира с едно намаляване на нивото на pH.
- Увеличена абсорбция на различни минерали в червото: намаляване на чревното рН, повишаване абсорбцията на определени минерали, като желязо и калций.
- Фруктоолигозахаридите предизвикват увеличена продукция на КВМК, които се абсорбират и после се окисляват на нива клетки в дебелото черво, черния дроб и периферните тъкани и при тяхното разделяне се получава енергия.
Бутировата киселина има един важен ефект в пролиферацията и диференциацията на клетките в чревната мукоза, стимулирайки и възстановявайки епителните клетки. Бутировата киселина подтиска пролиферацията на делебочревните канцерогенни клетки инвитро. От друга страна, ацетиловата киселина и млечната киселина инхибират растежа на нежеланите бактерии.
- Друг индиректен ефект на КВМК е отношението им към запека: продуктите от КВМК стимулират чревната перисталтика, увеличават влагата към фекалиите и така нараства техният осмотичен натиск.

Клинични опити
Учени са направили експериментални опити с животни и са установили, че фруктоолигозахаридите провокират намаляване на рН в дебелото черво, увеличаване на бифидобактериите и образуване на КВМК.
Важно за увеличаването на бифидобактериите е, че фруктоолигозахаридите могат да се използват като предупреждение за патогенните бактерии и могат да предизвикат интерес в стимулирането на имунната система. Тези резултати са проучени и върху хора. При поглащане на фруктоолигозахариди се образуват повече бифидобактерии, което статистически е доказано в проби от фекалии. При експерименти върху животни е доказано, че фруктоолигозахаридите имат предпазна роля за появата на анемия и остеопатия, в сравнение с животни, с направена гастректомия. При вторите има намалена абсорбция на калций и желязо и съответно по голям риск от появата на анемия и остеопатия. От друга страна, допълнителният ежедневен разход на фруктоолигозахариди в продължение на период от 60 дни показва нарастване на абсорбцията на калция и магнезия и увеличаване на феморалния обем и концентрацията на минералите калций и магнезий в костите.
Във връзка с влиянието на фруктоолигозахаридите върху абсорбцията на минералите, учените са установили, че те имат същия ефект и върху човека. При двойно наблюдение между девойки и мъже, които ежедневно приемат по 15 гр фруктоолигозахариди, е установено, че това количество е достатъчно за увеличаване абсорбцията на калция. Тези резултати показват, че при даването на фруктоолигозахариди, може да се помогне за подобряване на структурата и концентрацията на минералите в костите и за предпазване от остеопатия.

Фруктоолигозахаридите в БЛЕВИТ ПЛЮС
Благодарение на многобройните полезни ефекти приписани на фруктоолигозахаридите, лаборатория “Ордеса” ги е включила в състава на кашите Блевит плюс.
Нужното количество олигозахариди, така че да започнат да действат като бифидогенни агенти при възрастни трябва да бъде между 2 и 10 гр на ден. При децата в малка възраст и с ниско тегло може да се има предвид, че е нужна една доза между 1 и 2 гр на ден от фруктоолигозахариди (което е еквивалентно на 1 или 2 приема на каши Блевит плюс). Това може да се окаже достатъчно за получаване на ясно бифидогенно действие.

ВАЖНОСТТА НА БИФИДОГЕННАТА ФЛОРА У КЪРМАЧЕТАТА

“Като имаме предвид разликата в големината между някои много малки и много големи създания на земята, например: Една малка бактерия тежи толкова малко – около 0,00000000001 гр, а един син кит тежи приблизително 100 000 000 гр. Въпреки това една бактерия може да убие един кит.

“Микробите не са вечни, но са тези, които управляват света”.
Бърнард Диксон, 1994 г.

Микроорганизмите в човешкото тяло

Храносмилателният апарат на човека е заселен от 100 билиона микроорганизми – цифра 10 пъти по-голяма от броя на клетките, от които е съставен организма. При наличието на повече от 400 вида микроорганизми, само 30 – 40 от тях представляват 99% от “нормалната чревна флора”, която е в тясна симбиоза с гостоприемника.
Ролята на анаеробните бактерии в тази динамична екосистема е очевидна: 99% от бактериите не могат да съществуват при наличието на кислород.
Появата на светлина в научните работи през последните 10 години показва ясно, че от бактериалната чревна флора зависи поддържането на здравето и благополучието и по-специално млечно-киселите бактерии са тези, които формират бифидогенната флора, а имено лактобацилите и бифидобактериите.
…… в първите месеци от живота на бебетата.Фетуса и неговия интестинален тракт са стерилни, но разбира се, с раждането серия фактори от обкръжаващата среда, като начина на раждане и формата на хранене, са предпоставка за бързо микробно заселване в храносмилателния апарат, което се демонстрира в първите часове от живота. Така може да се представи “първото наследство, придобито биологично”.
Последователността на заселване на чревните бактерии е класифицирана от Купершток и Зед в 4 фази, които са:
· През първата фаза, която обхваща първите две седмици от живота, във всички деца се заселват голям брой Ешерихия коли и стрептококи.
· През втората фаза е установено, че в периода на кърмене, преобладават лактобактериите и бифидобактериите.
· Третата фаза се характеризира с периода на започване на допълнително хранене. Флората е подобна на флората в периода на кърмене или на флората при хранене с адаптирани млека.
· В четвъртата фаза, където е предимно допълнителното хранене, се установява флора, която съответства на чревната флора при възрастни.
Важно е, че бифидогенната флора, установена в мукозата на дебелото черво, не е способна да се храни от кръвта. Затова нужната й храна се доставя от лумена, където непатогенната флора произвежда следните хранителни съставки: Късоверижни мастни киселини /КВМК/, аминокиселини (аргинин, цистин, глутамин), полиамини, фактори на растежа, витамини и антиоксиданти.
Също така микрофлората от млечна киселина може да участва в разграждането на токсични съставки, елиминиране на канцерогенни субстанции, мутагени …
Бифидогенните ефекти на майчината кърма се обуславят от олигозахаридите. Те представляват смес от 130 въглехидрати, които улесняват растежа на бифидогенната флора, приемайки ролята на пребиотици (съставна част на храните, които не се асимилират от нашите черва, а се използват за растежа на чревните бактерии, които са лактобацилите и бифидобактериите).
Друг възможен бифидогенен ефект, който се приписва на майчината кърма е от действието на лактоферина, гликопротеините и нуклеотидите. Други олигозахариди както от млечен произход (галактоолигозахариди), така и от растителен произход (инулин и фруктоолигозахаридите , също много други, се намират в лука, ангинара, чесъна, аспержите, бананите), могат да имат бифидогенно действие, което е доказано от многобройните научни работи, реализирани през последните години.

Биологични ефекти на бифидогенната флора

Микробната чревна флора и по-специално бифидогенната, изпълнява цяла серия от позитивни ефекти върху здравето и благополучието на индивида. Част от тях са:
· защита от патогенни бактерии (бактериостатичен и бактерициден ефект, също така се противопоставя на диарията, причинена от ротавируси).
· Регулира храносмилателната функция, повишава лесното усвояване на млякото и толеранса на лактозата и протеините.
· Активира имунната модулация и предпазва от алергия.
· Продукция на витамини
· Активира противотуморни фактори

Механизмите на имунозащита, изпълнявани от бифидогенната флора, включват:
· Инхибира адхезията на бактериите: бариерен ефект;
· Синтезира съставки, които инхибират или разрушават патогенните фактори (КВМК благоприятстват по-ниско рН в дебелото черво);
· Стимулират имунологичния отговор, който се противопоставя на патогените.
· Унищожава хранителните съставки, необходими за растеж на патогените.
ИЗВОДИ: Бифидогенната флора, един благоприятен съюз.

Различни учени казват, че някои обичайни храни и повишаването на стандарта на живот “ще могат”, а също така ще бъдат предпоставка за намаляване броя на лактобацилите със загуба на полезните ефекти, които те притежават.
Нашите гени в продължение на милиони години се адаптират до стила на живот на нашите прадеди – смяната на храната може да доведе до драматични промени в толеранса.
Нормалната чревна флора е едно деликатно равновесие, което може да се променя, както между отделни групи хора, така и от човек на човек. Това създава специфични разлики между индивидите, както и обичайните разлики в храненето, които съществуват.
Съставките на тази микрофлора у стопанина, в който живеят, оказват голямо влияние в различни процеси – биохимични, физиологични, имунологични.
Компонентите на нормална флора могат да причинят инфекция при нарушено равновесие в различни участъци на гастроинтестикалната мукоза. Това нарушено равновесие променя флората и тя става индуктор на възможни инфекции (уремия, сепсис …).
Бифидогенната флора се противопоставя на увреждащото действие на микроорганизмите, които причиняват заболяване със същата скорост, с която окупира мукозата, където се намират различни други бактерии.
Бифидогенната флора играе ролята на терапевтичен съюз, необходим за поддържане не само на здравето и благополучието, но и за нашето вътрешно преживяване.
Тези микроорганизми са едни от най-старите и най-високо усъвършенствани форми в биологията: техният малък размер им дава възможност за разгъване на генетичната информация, а характерът им обуславя умението за преживяване (бързо се адаптират).
Несъмнено “микробите не живеят дълго, но са тези, които управляват света” …

ПРЕБИОТИЦИ ВЕРСИЯТА ПРОБИОТИЦИ

Защитата на бифидогенната флора
Много добре са документирани многобройните полезни ефекти на микробната чревна флора, които оказват влияние върху организма и по-специално действието на бифидогенната флора, съставена от млечнокиселите бактерии (лактобацилите и бифидобактериите).
В случаите на “нарушено равновесие” някои компоненти на нормалната чревна флора могат да причинят инфекция, като се има предвид способността на патогените да инвазират и произвеждат токсини. Във връзка с това, защитата и полезната способност на бифидогенната флора от няколко години е източник на сложни изследвания и клинични проучвания.
Съвсем наскоро бе развита концепцията на пробиотиците и пребиотиците и някои основни принципи, които те осъществяват.

Разлика между понятията пробиотици и пребиотици
Понятието пробиотици: (помощта на живота).
Приемането на определени култивирани живи микроби под форма на допъленине към хранителната диета подобряват здравето и благополучието на гостоприемника чрез оптимизиране равновесието на чревните микроби.
Също съвсем наскоро Саведра установи, че един път погълнати, пробиотиците имат позитивен ефект в предпазването или в лечението на тази специфична патология.
Началото на научните изследвания, свързани с пробиотиците, стартира, когато Еlie Metchnikoff – преименуван на френски от неговото руско име Иля Мечников (1845-1916) – с присъдена Нобелова награда за медицина и физиология, през 1908 година доказва, че приемането на определени лактобацили предизвикват ефект, който намалява бактералните токсини и удължава живота на гостоприемника:
“Някои с малки познания върху тази материя могат да ме изненадат и да ми препоръчат да консумирам големи количества микроби, като се има предвид това, че главното свойство на микробите е, че са вредни. Това виждане е грешно. Има много микроби, които са полезни, между които са лактобацилите. Те заемат едно специално място.”
Между експертите съществува консенсус, че могат да се вземат под внимание само определени микроорганизми (обичайните млечнокисели бактерии) като пробиотици. Не трябва да се спазват само определени правила, но трябва да се видят конкретните полезни ефекти и резултати от приемането на една определена жива бактерия.
Качествата, които са длъжни да изпълняват бактериите пробиотици, са:
· да имат човешки произход;
· да издържат на ниско рН (стабилни в средно кисела и жлъчна среда);
· способност за прилепване към чревния епител (предотвратяват адхезията на патогените);
· да имат способност да преживяват и да се размножават в червата (заселване в човешкия чревен тракт);
· безопасни клинични нива и в опитите с храни (не патогенни, нетоксични);
· произвеждане на антимикробни субстанции (инактивиране на чревните патогени и нормализиране на чревната флора);
· антагонисти на патогенните бактерии (изключителни патогенни съперници);
· клинично доказана полза и с полезни ефекти върху здравето;
· остават жизненоспособни за дълго време, докато е необходимо да се използват (консервират всичките си качества);
· имат добри органолептични качества.
Видовете бактерии, които съществуват като пробиотици, са лактобацилите и бифидобактериите.
Полезните ефекти за здравето, които осъществяват пробиотиците са: (научните проучвания се базират на опити, проведени с хора):
- предпазване и лечение на инфекциозните диарии (специфични за ротавирусите);
- лечебен ефект при непоносимост към лактоза;
- усъвършенстват имунната система.

Понятието пребиотици
Бяха въведени през 1995 г. от Гибсон и Роберфройд някои промени в термина пробиотици “про”, “пре”, “пор”, някои означават “преди” или “за”.
Посочените автори дефинират пребиотиците като “хранителни ингредиенти”, които са нелесно смилаеми с редица полезни ефекти върху гостоприемника и с повишена селективност върху растежа и активността на ограничен брой бактерии в дебелото черво.
Началото на научната концепция за пребиотиците е установена от немския педиатър Ернст Моро (1874-1951) – той е работил върху опознаването и усъвършенстването на архаичните рефлекси на новородените. В началото на миналия век е установено преобладаване на бифидобактерии в чревната флора на кърмачета, които се хранят чрез кърмене. Следователно, факторите за растежа, които се съдържат в майчиното мляко, се отнасят за казаните микроорганизми.
По-късно не бяха дадени други мнения, така че майчиното мляко се оказа единственото между всички останали млека на бозайници, което е източник на олигозахариди, които според Моро действат като бифидогенен фактор.
Днес се знае, че олигозахаридите на майчиното мляко са три пъти повече – 18,5 g/l като имат не само бифидогенен ефект, но и много други важни фактори в неимунологичната защита.
Установени са повече от 130 олигозахарида – изолирани и характеризирани. Някои са съставени от по-малко от 5-те последователни остатъка на монозахаридите: (салицилова киселина, N-ацетил, глюкозамин, фруктоза, глюкоза, галактоза).
Развитието на хранителната технология дава възможност олигозахаридите да имат както животински, така и растителен произход. Те се включват като хранителни ингредиенти при формирането на хранителните функции.
За да може един олигозахарид да има хранителна функция, трябва да изпълнява три изисквания:
· не трябва да се разгражда по време на храносмилането;
· трябва да се използва главно от бактериите, които обитават дебелото черво;
· трябва да повишава растежа на селективните бактерии в дебелото черво, специфичните бифидобактерии и лактобацили.

Типовете олигозахариди, които функционират са:
- захариди от инулинов тип: инулин, FOS;
- олигозахариди, получени от соя;
- изомалтоолигозахариди;
- галактоолигозахариди (GOS).

Основни ингредиенти в храните като единствени пребиотици са тези от инулинов тип: естествен инулин, ензимно хидролизиран инулин или олигофруктоза и FOS.
FOS и тези от инулинов тип се откриват в храни, като:
- храни за кърмачета (зърнени храни и адаптирани млека за кърмачета);
- сладолед, желатин, желе;
- сладкарски изделия: пасти, галети, хляб, маргарин;
- захарни изделия и заместители на мастите;
- използват се за стабилизатори в храните и за подобряване на вкусовите качества.
Терапевтични ефекти в педиатрията - за някои съществува достатъчно явна полза от пребиотиците, т.е. подобряване на определени физиологични функции, които са:
- ефекти върху флората в дебелото черво и по-специално върху бифидобактериите;
- повишаване бионаличността на Са и Fe;
- нормализиране на чревния пасаж.

Пребиотици версията пробиотици: в търсене на загубения съюз
За част от хората съществуват археологични техники на ферментация на млечна киселина в храната, като наименованието “Togwa”, като хранителен фермент на базата на зърнени храни (индийско просо и царевица), приемани от децата в Танзания при едно изследване от 6 до 60 месеца и чиито противодиарийни качества бяха доказани неотдавна.
Различни проведени изследвания показват, че високият стандарт на живот, а също така и някои обичайни храни “ще могат “ (съвременният човек приема милиони, а понякога билиони пъти по-малко лактобацили в сравнение с палеонтологичния човек) да имат тези свойства, но с по-малък брой от тези бактерии.
Става ясно, че в процеса на еволюция гастроинтестиналния тракт на човека се е адаптирал за ежедневно ползване на млечно-кисели бактерии.
Това не е така в развитите страни през ХХ век, което съпровожда появата на гастроинтестиналните проблеми.
“Остави храната да бъде твоята медицина и медицината – твоята храна” – казано от Хипократ 400 г., пр. н.е.;

Оставяме я и така, пребиотиците и пробиотиците дават малка светлина в тунела на нашия гастроинтестинален тракт.

В Ъ Г Л Е Х И Д Р А Т И

1. На вниманието на педиатрите:
Въглехидратите са незаменими за кърмачетата като източник на енергия. Ниското съдържание на въглехидрати може да доведе до прекратяване на метаболизма - хипогликемия и може да предизвика претоварване метаболизма на белтъците и мастите в организма на кърмачетата.

2. Да помним, че:
Майчиното мляко съдържа моно-, ди- и олигозахариди. Също така и глюкопротеини и глюкофосфолипиди. От въглехидратите преобладава лактозата – 90% със средна концентрация между 6 и 7 g/100 ml. По време на лактацията концентрацията на лактоза се увеличава, а олигозахаридите прогресивно намаляват, докато достигнат стабилни нива.
Олигозахаридите, които са с ниска концентрация в майчиното мляко, участват в различни функции, като:
инхибират адхезията на бактериите върху повърхностния епител;
предпазват от инфекциозни заболявания;
повишават развитието на бифидогенната флора в дебелото черво.
В адаптираните млека, също както и в майчиното мляко, в по-голямо количество преобладава лактозата. Така се препоръчва и от Международната асоциация.

3. Биологични ефекти върху кърмачето:
Като се имат предвид свойствата на лактозата като основен въглехидрат в майчиното мляко, в адаптираните млека, можем да отбележим следните ситуации:
способността на лактозата да стимулира храносмилателните ензими, които регулират нейния метаболизъм и резорбцията и;
способността на галактозата за формирането на галактоцереброзидозата, изключително важна за развитието на мозъка;
лактозата и галактозата благоприятстват наличието на кисело рН в червата, необходимо за формирането на млечна киселина. Наличието на кисело рН има два ефекта, които първо улесняват ферментацията (с лактобацилите и бифидобактериите), като унищожават гнилостната флора и служат за защита в развитието на патогенните бактерии и второ улесняват резорбцията на калция, магнезия и други двувалентни метали.

4. Клинични опити:
Съществуват различни научни опити върху смилателната способност на лактозата при кърмачетата в първата седмица от живота им. Новородените в термин и преждевременно родените имат ограничена способност за резорбция на лактозата. До това определение се е достигнало от многобройни изследвания и резултати от тестове.
Храносмилателната система на кърмачетата не е напълно развита и несъмнено съществуват незрели функции, които са причина за малабсорбция. При децата, родени преждевременно, съзряването и активността на тънкочревните ентероцити към реабсорбцията на лактозата може да не е пълна и така да се получи частично усвояване на лактозата. Така се стига до малабсорбция на минерали и на калций.
Ензимът, отговорен за усвояването на лактозата, увеличава своята активност към третия триместър на бременността, достигайки 5 пъти по-голямо съдържание. Следователно, преждевременно родените деца имат по-ниска способност за усвояване на лактоза в сравнение с нормално родените деца в термин.
При децата, родени в термин, е намерено, че малабсорбцията превалира с 25% при кърмачетата, хранени с майчино мляко и 31% при кърмачетата, хранени с адаптирани млека, които съдържат лактоза като единствен въглехидрат.
По-добра възможност за храносмилане на въглехидратните фракции в адаптираните млека за кърмачета дава включването на полимери на глюкозата. Използването на малтодекстрин например, оказва сериозно предимство като бърз смилателен ензим, лесна резорбция, минимално изменение на производните за възможна малабсорбция на въглехидратите и намаляване на осмоларитета.
Шулман и сътрудници са изследвали, че резорбцията на лактозата, като единствен въглехидрат, е ниска. По отношение на комбинацията лактоза – полимери на глюкозата или изолирани глюкозни полимери, резорбцията на лактоза се подобрява.

4.Продуктът :
Индикациите върху състава на въглехидратните фракции в млеката са много точно и ясно установени от ЕВРОПЕЙСКИТЕ НОРМИ, на които са подчинени правилата на избор на съставките на тези продукти. За млеката за кърмачета РД 72/1998 показва, че в състава им могат да се използват различни продукти, в които се намира лактоза и малтодекстрин.
От друга страна, ЕSPGНAN /Европейска асоциация на педиатрите гастроентеролози и нутриционисти/ препоръчва лактозата да бъде основния въглехидрат, а за допълнителни се препоръчват глюкоза и/или малтодекстрин.
По отношение състава на млеката за кърмачета, РД 72/1998 установява съдържание на захароза, фруктоза и мед, поотделно или свързани най-много 20% от общото съдържание на въглехидрати.
ESPGНAN като има предвид различните дизахариди, дава предимство на лактозата, а от полизахаридите дава приоритет на такива съставки, като малтодекстрина.
Въглехидратните фракции в БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ съвпадат напълно с препоръчаните от ESPGНAN.

ЖЕЛЯЗО

Основен микроелемент, чиято главна функция е свързана с усвояването и транспорта на кислорода. Участва във формирането на хемоглобина и червените кръвни телца, на които е основна съставка.
Както майчиното, така и кравето мляко имат ниско съдържание на желязо. Съдържанието на желязо в майчината кърма е около 0,5 mg/l с висока бионаличност, която достига до 50%. Имайки предвид добрата бионаличност на желязото в майчиното мляко, кърмачета, кърмени до 4-ия, 6-ия месец, могат да добият феропараметри, адекватни за тази възраст.
Желязото, давано във формулите за кърмачета, под форма на феросулфат или фумарат се абсорбира средно около 4%. Освен това, допълнителното наличие на аскорбинова киселина увеличава бионаличността на желязото и улеснява резорбцията му до нива от 10-12%. Съобразявайки се с това, формулите за кърмачета имат по-малко съотношение между казеин и калций. По този начин се увеличава разтворимостта на желязото и значително се увеличава резорбцията му на около 19%.
Дефицитът на желязо, причинен от нарушено или неправилно хранене, се среща особено често в развиващите се страни, което се отразява както в кърмаческа възраст, така и в периода на растежа на детето.
65% от желязото в организма се намира в хемоглобина, а 25% в ретикулоендотелната система под формата на феритин и хемосидерин. Третото място, където се съдържа желязо в по-малко количество, но с голяма важност, е в миоглобина – 4% и в различни ензимни системи, които съдържат желязо (цитохрон, каталаза, пероксидаза) или го ползват като кофактор (<1%). родени с ниско тегло или преждевременно родени;
близнаци;
деца, родени от майки-диабетички;
деца, родени от майки-вегетарианки;
усложнения по време на бременността, наличие на преекламсия и преждевременно отлепване на плацентата;
За нуждите от желязо на едно дете, родено в термин са достатъчни депозити от 1 mg/kg на ден.
Основната функция на желязото в организма е свързването му с кислорода и неговия транспорт. То се складира като приема и освобождава електрон – източник на енергия (редукционните процеси в дихателната верига). Симптоматиката на железния дефицит е много неспецифична и доказването и става чрез изследване на параклиниката. Някои особености могат да ни насочат към железния дефицит, например: намаляване на имунната функция (повишена склонност към инфекции) отразява се върху мозъчното развитие и способността за заучаване, коефициентът на умствения тест показва вариабилност. Железният дефицит се проявява със следните 4 симптома:
1. Кожно-мукозни симтоми (бледост, чупливи нокти).
2. Храносмилателни симптоми (анорексия)
3. Нервно-мускулни симптоми (астения, хипотония, раздразнителност).
4. Кардиоваскуларни симптоми.
Клинични опити:
В края на едно проучване беше направена връзката между анемията у кърмачетата и отражението и върху тяхното развитие. Хургадо и колектив изследва отношението между анемията у кърмачетата и изоставането в умственото им развитие в следващите 10 години от живота (специална програма за жени, кърмачета и деца – WIC Programa).
В проучването бяха включени 3771 деца. Изследвани бяха хемоглобина, теглото на новороденото, образование на майката, пол, раса, възраст на детето, когато е включено в програмата WIС и ниво на умственото развитие. Получените резултати потвърждават позицията, че дефицитът на желязо се асоциира с изоставане в умственото развитие.
Установено е, че зърнените храни намаляват резорбцията на желязо, в сравнение с млеката. Затова по-ефикасно е да се обогатяват с желязо адаптираните млека. Железният сулфат е сол, която се прибавя към прахообразната субстанция на адаптираното мляко. Без съмнение, когато солите на желязото се прибавят към мляко с високо съдържание на мазнини, се произвежда за часове липопероксидаза. Поради това в БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ железният сулфат е капсулиран от защитни компоненти, за избягване на този проблем.
ESPGНAN – препоръчва във формулите за кърмачета съдържанието на желязо да не е повече от 0,7 mg/100 ml и след 4-тия, 5-тия месец: от 0,7 до 1,4 mg/100 ml. (Стойности, одобрени и от Комитета по хранене на ААР).
Неотдавна Комитетът по хранене на ААР публикува някои препоръки: “Увеличаване на желязото във формулите за кърмачета”. Казват, че не съществува никаква контраиндикация за едно такова допълнение на желязо към адаптираните млека и смятат, че млеката с по-ниско съдържание на желязо крият по-голям риск от развитие на желязодефицитна анемия в кърмаческия период. Поради това БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ съдържат адекватни количества желязо за тази възраст – 0,8 mg/100 ml за БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и 1,2 mg/100 ml за БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ.

Ц И Н К

Главен микроелемент в имунния отговор

1.На вниманието на педиатрите:
Днес знаем, че цинкът изпълнява важна роля във всеки един етап от живота и особено в първите години. В зрялото майчино мляко средната концентрация на цинка е от 0,15 до 0,20 mg/100 ml и разбира се, няма регистриран белег за дефицит на цинк по време на хранене с майчино мляко. Резорбцията на цинк се инхибира от медта, а също и от калция, фосфора и желязото, така че се препоръчва за децата да имат минимално съдържание на цинк от 0,2 mg/100 ml.

2.Да помним, че:Цинкът взема самостоятелно участие в окисляването и е добър акцептор на електрони. Притежава висока способност за формирането на устойчив комплекс със сярата и азота. Тези основни незаменими биохимични свойства имат значение главно за:
функцията на над 300 металоензими;
регулиране експресията на гените като се засяга стабилността на m-PHK;
контрола на интегрираните вътреклетъчни системи;
метаболизма на белтъците, въглехидратите, липидите и нуклеиновите киселини;
синтезата на хема;
обмяната на съединителната тъкан - дефицитът му предизвиква кожни язви;
ембриогенезата.
От всичко казано дотук се вижда, че цинкът влияе върху имунната функция, резистентността към заболявания и има основно влияние върху здравето.

3.Влияние на цинка върху инфекциозните заболявания
Дефицитът на цинк увеличава възприемчивостта на организма към инфекции, причинени от бактерии, вируси, паразити, гъби.
Всички клетъчни процеси, свързани с имунния отговор, са под влияние на цинка.
Загиването на клетките се потенцира от дефицита на цинк.
Цинкът е важен антиоксидант и стабилизатор на клетъчните мембрани.
Основен защитник на кожата.
Клинично дефицитът на цинк се изразява в подтискане на имунитета, загуба на вкуса и обонянието, епизоди на нощна слепота, загуба на паметта, изоставане в умственото развитие, нарушаване на сперматогенезата, изразяваща се в хипогонаден нанизъм от недостига на цинк.
Острият дефицит, водещ до имунодефицитни състояния, е причина за често повтарящи се инфекции като пустуло-булозен дерматит, диарии, алопеция, загуба на паметта и избухливо поведение.
Акродерматитът е генетично заболяване, предаващо се по АР път. Характеризира се с намалена резорбция на цинк и се проявява с кожни лезии, хиперпигментации и застойни процеси. По отношение на влиянието на цинка върху инфекциозните заболявания, различни клинични опити показват следните негови благоприятни ефекти:
Намалява случаите на остри и хронични диарии при кърмачетата с около 25-20%;
Случаите на инфекциозните респираторни заболявания намаляват с около 45%;
Редуцира с около 35% протичането на маларията;
Подтиска появата на рецидивиращи фурункули;
Намалява интензивността и реинфекцията на Хистозома мансони;
Тотално снижава протичането на ентеропатичния акродерматит;
Кожната форма на лепрата се асоциира с ниски нива на цинк.
При пациенти с вирусни инфекции, които приемат допълнително цинк орално е установено, че се увеличава TCД 4+ лимфоцитите и значително са намалени случаите на бактериални инфекции.

4.Продуктът
Европейската асоциация на педиатрите гастроентеролози и нутриционисти /ESPGHAN/ препоръчва минималното съдържание на цинк в адаптираните млека за кърмачета да е минимум 0,2 mg/100 ml, а след 4-тия месец най–малко 0,35 mg/100 ml. При БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ имаме 0,6 mg/100 ml, а при БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ – 0,4 mg/100 ml. Следователно наличното съдържание на цинк в тези млека покрива изискванията на кърмачетата през първите етапи от живота им.

К А Р Н И Т И Н

Карнитинът, необходим за доставяне на енергия

І.На вниманието на педиатрите
Карнитинът има сложен азотен състав и е от голямо значение за правилното хранене на кърмачето.
Количеството карнитин у кърмачето може да не е достатъчно, за да покрие необходимите му нужди. Това налага външен внос на карнитин чрез храната. Някои учени са установили, че у кърмачета в чиито храни няма достатъчно карнитин, се появяват по-ниски нива от него, както в плазмата, така и в тъканите. Следователно, това води до нарушено окисляване на мастните киселини, нарушения в метаболизма на СоА, кетогенезата и баланса на азота.

2.Да помним, че:
Карнитинът участва в разграждането на мастните киселини. Разграждането става в митохондриите* по пътя на окислението. Мастните киселини със средни и къси вериги могат да влизат в митохондриите без затруднения, но тези с дълга верига трябва да се свържат с карнитин, за да могат да преминат през вътрешната митохондриална мембрана, където да се окислят и да се получи енергия.
Концентрацията на карнитина в плазмата търпи спадане малко след раждането. Различни фактори оказват влияние върху този спад:
Рязко прекъсване на майчино-феталния плацентарен транспорт на карнитина и неговите естери.
Рязко прекъсване на трансплацентарния транспорт на есенциалните аминокиселини – лизин и метионин, които са прекурсорите за ендогенен синтез на карнитина.
Повишено метаболитно използване на карнитина, като модифициран енергиен субстрат по време на интраутеринния живот (образува основните въглехидрати), а екстраутеринно (основните мастни киселини).
Незрели ензими (g-бетаинбутирова хидроксилаза), за ендогенен синтез на карнитина.
Дефицит на екзогенен внос на карнитин, а също и на лизин и метионин в ранния неонатален период.
След раждането се повишава активността за производство на карнитин, ацилтрансферазата и окисляването на мастните киселини в черния дроб и кафявите мастни депа. Тези места произвеждат повишени нива на кетонови тела в плазмата, получени от окисляването. Особено повишени нива има в мозъчната тъкан. Там основно се складира глюкоза.
Майчиното мляко съдържа приблизително 9,2 mmol/100 kcal карнитин (намерени са стойности между 5,6 и 14,6 mmol/100 kcal). Млеката за кърмачета трябва да съдържат такава концентрация на карнитин, която да покрие нуждата на кърмачетата в първите месеци от живота им.

3.Биологични ефекти на карнитина
Карнитинът участва в следните метаболитни процеси:
Контрол върху синтеза на въглехидратите в организма и разделянето на белтъците;
Белтъчния метаболизъм (инхибиране на специфичните аминокиселини). Инхибира разграждането на белтъците в мускулите;
Вътреклетъчния транспорт в мозъчните клетки;
Понижава холестерола и триглицеридите в плазмата, за което е основно необходимо инхибиране активността на HMG – СоА редуктазата, ензима, който регулира ендогенния синтез на холестерола;
Съкращаването на миокарда.

4.Клинични опити:
Една от целите на проучването, което прави Лаборатория “ОРДЕСА”, е да съпостави нивата на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека. В тази насока са изработени различни научни тези. Една от тях е анализа на вътрешната взаимовръзка между плазмените нива на свободния карнитин, естерите на карнитина с къса и дълга верига и тоталния (общия) карнитин, а също така и концентрацията на аминокиселините с разклонена верига. Интерес представлява тяхното разделяне, което може да се използва като допълнителна енергия за тъканите. Дефицитът на карнитин може да доведе до нарушаване метаболизма на кетокиселините с разклонена верига, засягане механизмите на предаване и нарушения в циклите “аланин-глюкоза; глутамат – глюкоза”. Всички проучвания са достигнали до определението, че при новородените естерификацията на мастните киселини от карнитина е пропорционално увеличено спрямо общата концентрация на аминокиселините с разклонена верига в серума.
Следователно карнитинът улеснява използването на мастните киселини, инхибира разграждането на мускулните белтъци и използва есенциалните аминокиселини (валин, левцин и изолевцин) за получаване на енергия. Друго изследване изучава влиянието на карнитина върху метаболизма на липидите и по-конкретно допълнителния ефект на карнитина у новородените и необходимото време за метаболизма на холестерола и неговото разпределение.
Опитите показват, че адаптираните млека, обогатени допълнително с L-карнитин, имат нисък атерогенен риск, в сравнение с тези, които не са обогатени. Предвид на това, общата концентрация на холестерола е по-ниска и има по-нисък процент на липопротеини с малка плътност. Изводът, който може да се направи, е че намаляват нивата на плазмения холестерол и намаляват циркулиращите в плазмата триглицериди.

5. Продуктът
Препоръчва се млеката за кърмачета да съдържат L - карнитин в концентрация по-ниска или сходна с тази на майчиното мляко.
Да се вземе под внимание бионаличността на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ, съдържащи съответно 3,1 mg/100 kcal и 3,2 mg/100 kcal.