Ц И Н К


Главен микроелемент в имунния отговор
1.На вниманието на педиатрите:
Днес знаем, че цинкът изпълнява важна роля във всеки един етап от живота и особено в първите години. В зрялото майчино мляко средната концентрация на цинка е от 0,15 до 0,20 mg/100 ml и разбира се, няма регистриран белег за дефицит на цинк по време на хранене с майчино мляко. Резорбцията на цинк се инхибира от медта, а също и от калция, фосфора и желязото, така че се препоръчва за децата да имат минимално съдържание на цинк от 0,2 mg/100 ml.
2.Да помним, че:Цинкът взема самостоятелно участие в окисляването и е добър акцептор на електрони. Притежава висока способност за формирането на устойчив комплекс със сярата и азота. Тези основни незаменими биохимични свойства имат значение главно за:
функцията на над 300 металоензими;
регулиране експресията на гените като се засяга стабилността на m-PHK;
контрола на интегрираните вътреклетъчни системи;
метаболизма на белтъците, въглехидратите, липидите и нуклеиновите киселини;
синтезата на хема;
обмяната на съединителната тъкан - дефицитът му предизвиква кожни язви;
ембриогенезата.
От всичко казано дотук се вижда, че цинкът влияе върху имунната функция, резистентността към заболявания и има основно влияние върху здравето.
3.Влияние на цинка върху инфекциозните заболявания
Дефицитът на цинк увеличава възприемчивостта на организма към инфекции, причинени от бактерии, вируси, паразити, гъби.
Всички клетъчни процеси, свързани с имунния отговор, са под влияние на цинка.
Загиването на клетките се потенцира от дефицита на цинк.
Цинкът е важен антиоксидант и стабилизатор на клетъчните мембрани.
Основен защитник на кожата.
Клинично дефицитът на цинк се изразява в подтискане на имунитета, загуба на вкуса и обонянието, епизоди на нощна слепота, загуба на паметта, изоставане в умственото развитие, нарушаване на сперматогенезата, изразяваща се в хипогонаден нанизъм от недостига на цинк.
Острият дефицит, водещ до имунодефицитни състояния, е причина за често повтарящи се инфекции като пустуло-булозен дерматит, диарии, алопеция, загуба на паметта и избухливо поведение.
Акродерматитът е генетично заболяване, предаващо се по АР път. Характеризира се с намалена резорбция на цинк и се проявява с кожни лезии, хиперпигментации и застойни процеси. По отношение на влиянието на цинка върху инфекциозните заболявания, различни клинични опити показват следните негови благоприятни ефекти:
Намалява случаите на остри и хронични диарии при кърмачетата с около 25-20%;
Случаите на инфекциозните респираторни заболявания намаляват с около 45%;
Редуцира с около 35% протичането на маларията;
Подтиска появата на рецидивиращи фурункули;
Намалява интензивността и реинфекцията на Хистозома мансони;
Тотално снижава протичането на ентеропатичния акродерматит;
Кожната форма на лепрата се асоциира с ниски нива на цинк.
При пациенти с вирусни инфекции, които приемат допълнително цинк орално е установено, че се увеличава TCД 4+ лимфоцитите и значително са намалени случаите на бактериални инфекции.
4.Продуктът
Европейската асоциация на педиатрите гастроентеролози и нутриционисти /ESPGHAN/ препоръчва минималното съдържание на цинк в адаптираните млека за кърмачета да е минимум 0,2 mg/100 ml, а след 4-тия месец най–малко 0,35 mg/100 ml. При БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ имаме 0,6 mg/100 ml, а при БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ – 0,4 mg/100 ml. Следователно наличното съдържание на цинк в тези млека покрива изискванията на кърмачетата през първите етапи от живота им.