Фруктоолигозахаридите, освен че имат бифидогенен ефект, чрез стимулиране растежа на нормалната чревна флора, имат и един много важен ефект за детето през първата година от живота му - “бариерният ефект”, който защитава детето от патогенните бактерии в храносмилателния тракт.
Значението на бариерният ефект е, че фруктоолигозахаридите действат като антиинфекциозни фактори спрямо многобройните стомашно-чревни патогени.
В какво се състои бариерният ефект?
Инхибирани растежи на патогенната чревна флора
Инхибирани растежи на патогенната чревна флора
Фруктоолигозахаридите не могат да се хидролизират от храносмилателните ензими и затова не се абсорбират в горните отдели на стомашно-чревния тракт. След като са погълнати, фруктоолигозахаридите достигат до дебелото черво непроменени. Там те се използват като полезен субстрат за бактериите, които имат бета-фруктозидазни ензими, каквито са бифидобактериите и лактобацилите, стимулирайки по този начин тяхното развитие и растеж.
Ферментацията на фруктоолигозахаридите води до намаляване на рН в стомашно-чревния тракт, като по този начин инхибират растежа на различни патогенни бактерии, като например Клостридиум и Колиформес. По този начин включването на фруктоолигозахаридите спомага за поддържане на ниски нива на патогенните бактерии в стомашно-чревния тракт.
Инхибиране на бактериалната адхезия
Чревната мукоза е първата защитна бариера от възможни инфекции. Това става чрез ограничаване броя на микроогранизмите, които могат да се заселят в ентероцитите в чревния лумен. С изключение на лошото смилане, различни физиологични ситуации могат да доведат до нарушаване на бариерната функция, така е при деца, които имат недостатъчно развита имунна система или след някои травматични случаи. Това благоприятства определени бактерии, вируси и токсини да достигнат до различни органи, системи и тъкани. Този процес е известен като бактериална транслокация.
Въпреки че механизмите на бактериална транслокация все още не са напълно познати се знае, че способността на микроорганизмите да се свързват с чревната мукоза е начало на този процес.
Бактериалната адхезия се осъществява от рецептор-лиганд между бактериалната повърхност и чревната мукоза на индивида. Във връзка с казаното, аеробните ентеровирулентни микроорганизми, между които са Салмунела и Листерия, се свързват с повърхността на чревната мукоза с много по-голяма леснота, отколкото анаеробните непатогенни бактерии (лактобацили и бифидобактерии), които се превръщат във факултативни патогени.
Знае се, че олигозахаридите в майчината кърма изпълняват важна роля, като инхибират адхезията на патогенните микроорганизми към чревния епител. По този начин допринасят за т.нар. “бариерен ефект”. Същото се отнася и за структурите, които имат разположени глюкагонови рецептори върху повърхността на епителните клетки. Следователно олигозахаридите унищожават рецепторите, които позволяват на патогенните микроорганизми да се адхезират и така блокират местата на прикрепване на бактериите в чревния епител. Същото е и с олигозахаридите в майчиното мляко. Като че ли фруктоолигозахаридите имат способността да инхибират патогенните микроорганизми, обединявайки рецепторите и защитавайки детето от възможна инфекция.
Ферментацията на фруктоолигозахаридите води до намаляване на рН в стомашно-чревния тракт, като по този начин инхибират растежа на различни патогенни бактерии, като например Клостридиум и Колиформес. По този начин включването на фруктоолигозахаридите спомага за поддържане на ниски нива на патогенните бактерии в стомашно-чревния тракт.
Инхибиране на бактериалната адхезия
Чревната мукоза е първата защитна бариера от възможни инфекции. Това става чрез ограничаване броя на микроогранизмите, които могат да се заселят в ентероцитите в чревния лумен. С изключение на лошото смилане, различни физиологични ситуации могат да доведат до нарушаване на бариерната функция, така е при деца, които имат недостатъчно развита имунна система или след някои травматични случаи. Това благоприятства определени бактерии, вируси и токсини да достигнат до различни органи, системи и тъкани. Този процес е известен като бактериална транслокация.
Въпреки че механизмите на бактериална транслокация все още не са напълно познати се знае, че способността на микроорганизмите да се свързват с чревната мукоза е начало на този процес.
Бактериалната адхезия се осъществява от рецептор-лиганд между бактериалната повърхност и чревната мукоза на индивида. Във връзка с казаното, аеробните ентеровирулентни микроорганизми, между които са Салмунела и Листерия, се свързват с повърхността на чревната мукоза с много по-голяма леснота, отколкото анаеробните непатогенни бактерии (лактобацили и бифидобактерии), които се превръщат във факултативни патогени.
Знае се, че олигозахаридите в майчината кърма изпълняват важна роля, като инхибират адхезията на патогенните микроорганизми към чревния епител. По този начин допринасят за т.нар. “бариерен ефект”. Същото се отнася и за структурите, които имат разположени глюкагонови рецептори върху повърхността на епителните клетки. Следователно олигозахаридите унищожават рецепторите, които позволяват на патогенните микроорганизми да се адхезират и така блокират местата на прикрепване на бактериите в чревния епител. Същото е и с олигозахаридите в майчиното мляко. Като че ли фруктоолигозахаридите имат способността да инхибират патогенните микроорганизми, обединявайки рецепторите и защитавайки детето от възможна инфекция.
Други защитни ефекти
Приписаните ефекти на фруктоолигозахаридите показват, че увеличават полезните действия на чревната флора. Лактобацилус ацидофилус и Бифидобактериум бифидум могат да имат позитивно влияние върху определени аспекти от имунната система. Като не се ограничава единствено действието им върху имунната система на чревната мукоза, но също така и върху имунната система като цяло. Освен това много видове лактобацилии и бифидобактерии са способни да секретират естествени антибиотици (като напр. Лактоцин, Хелветицин, Лактацин, Курвацин или Бифидоцин) с голяма активност, така че могат да окажат антимикробен ефект върху многобройните грам + и грам – патогени както и Салмонела, кампилобактерии и Ешерихия коли.
Приписаните ефекти на фруктоолигозахаридите показват, че увеличават полезните действия на чревната флора. Лактобацилус ацидофилус и Бифидобактериум бифидум могат да имат позитивно влияние върху определени аспекти от имунната система. Като не се ограничава единствено действието им върху имунната система на чревната мукоза, но също така и върху имунната система като цяло. Освен това много видове лактобацилии и бифидобактерии са способни да секретират естествени антибиотици (като напр. Лактоцин, Хелветицин, Лактацин, Курвацин или Бифидоцин) с голяма активност, така че могат да окажат антимикробен ефект върху многобройните грам + и грам – патогени както и Салмонела, кампилобактерии и Ешерихия коли.
Различни клинични опити показват защитният ефект на фруктоолигозахаридите
Различни учени показват защитния ефект при приемане на 2 –10 гр фруктоолигозахариди на ден. Получава се промяна в състава на чревната флора. Настъпва увеличаване на бифидобактериите и лактобацилите и намаляване на вредните бактерии като Ешерихия коли и клостридии, също така и на токсичните съставки, които те произвеждат. Установено е, че фруктоолигозахаридите имат регулаторен ефект върху чревната функция и подобряват клиничното протичане на случаите с инфекциозна диария.
Учените са направили опити инвитро и инвиво и са установили, че олигозахаридите на майчиното мляко имат аналогични съставки с рецепторите на чревната мукоза. Така се свързват с тях и инхибират ентеротоксините на Ешерихия коли и Кампилобактериум и избягват по този начин да настъпи нарушаване на стомашно-чревната функция, причинена от тези патогенни микроорганизми.
Увеличаването на вътрешните нива на микроорганизмите може да подобри имунната функция. Така откриваме, че увеличаването на лактобацилите води до нарастване на броя на клетките, които произвеждат имуноглобулини А в плазмата.
Изследвания върху животни също показват нивото на клетъчния ефект в продукцията на цитокини. Последният ефект, който изпълняват олигозахаридите, т.нар. пребиотици е, че могат да засегнат неспецифичния имунен отговор, което се доказва от увеличаване фагоцитозата на патогените.
Различни учени показват защитния ефект при приемане на 2 –10 гр фруктоолигозахариди на ден. Получава се промяна в състава на чревната флора. Настъпва увеличаване на бифидобактериите и лактобацилите и намаляване на вредните бактерии като Ешерихия коли и клостридии, също така и на токсичните съставки, които те произвеждат. Установено е, че фруктоолигозахаридите имат регулаторен ефект върху чревната функция и подобряват клиничното протичане на случаите с инфекциозна диария.
Учените са направили опити инвитро и инвиво и са установили, че олигозахаридите на майчиното мляко имат аналогични съставки с рецепторите на чревната мукоза. Така се свързват с тях и инхибират ентеротоксините на Ешерихия коли и Кампилобактериум и избягват по този начин да настъпи нарушаване на стомашно-чревната функция, причинена от тези патогенни микроорганизми.
Увеличаването на вътрешните нива на микроорганизмите може да подобри имунната функция. Така откриваме, че увеличаването на лактобацилите води до нарастване на броя на клетките, които произвеждат имуноглобулини А в плазмата.
Изследвания върху животни също показват нивото на клетъчния ефект в продукцията на цитокини. Последният ефект, който изпълняват олигозахаридите, т.нар. пребиотици е, че могат да засегнат неспецифичния имунен отговор, което се доказва от увеличаване фагоцитозата на патогените.
Бариерният ефект в кашите “Блевит плюс”
В крайна сметка, подобряването на функциите на гастроинтистиналния тракт на детето, чрез различните каши “Блевит плюс”, е включването на фруктоолигозахаридите в техния състав.
Фруктоолигозахаридите имат целия принос, чрез бифидогенния фактор и ефекта на бариерна защита, за стимулиране развитието и съзряването на чревната мукоза и намаляване случаите на храносмилателни нарушения на детето.
В крайна сметка, подобряването на функциите на гастроинтистиналния тракт на детето, чрез различните каши “Блевит плюс”, е включването на фруктоолигозахаридите в техния състав.
Фруктоолигозахаридите имат целия принос, чрез бифидогенния фактор и ефекта на бариерна защита, за стимулиране развитието и съзряването на чревната мукоза и намаляване случаите на храносмилателни нарушения на детето.
Публикации
