Карнитинът, необходим за доставяне на енергия
І.На вниманието на педиатрите
Карнитинът има сложен азотен състав и е от голямо значение за правилното хранене на кърмачето.
Количеството карнитин у кърмачето може да не е достатъчно, за да покрие необходимите му нужди. Това налага външен внос на карнитин чрез храната. Някои учени са установили, че у кърмачета в чиито храни няма достатъчно карнитин, се появяват по-ниски нива от него, както в плазмата, така и в тъканите. Следователно, това води до нарушено окисляване на мастните киселини, нарушения в метаболизма на СоА, кетогенезата и баланса на азота.
Карнитинът има сложен азотен състав и е от голямо значение за правилното хранене на кърмачето.
Количеството карнитин у кърмачето може да не е достатъчно, за да покрие необходимите му нужди. Това налага външен внос на карнитин чрез храната. Някои учени са установили, че у кърмачета в чиито храни няма достатъчно карнитин, се появяват по-ниски нива от него, както в плазмата, така и в тъканите. Следователно, това води до нарушено окисляване на мастните киселини, нарушения в метаболизма на СоА, кетогенезата и баланса на азота.
2.Да помним, че:
Карнитинът участва в разграждането на мастните киселини. Разграждането става в митохондриите* по пътя на окислението. Мастните киселини със средни и къси вериги могат да влизат в митохондриите без затруднения, но тези с дълга верига трябва да се свържат с карнитин, за да могат да преминат през вътрешната митохондриална мембрана, където да се окислят и да се получи енергия.
Концентрацията на карнитина в плазмата търпи спадане малко след раждането. Различни фактори оказват влияние върху този спад:
Рязко прекъсване на майчино-феталния плацентарен транспорт на карнитина и неговите естери.
Рязко прекъсване на трансплацентарния транспорт на есенциалните аминокиселини – лизин и метионин, които са прекурсорите за ендогенен синтез на карнитина.
Повишено метаболитно използване на карнитина, като модифициран енергиен субстрат по време на интраутеринния живот (образува основните въглехидрати), а екстраутеринно (основните мастни киселини).
Незрели ензими (g-бетаинбутирова хидроксилаза), за ендогенен синтез на карнитина.
Дефицит на екзогенен внос на карнитин, а също и на лизин и метионин в ранния неонатален период.
След раждането се повишава активността за производство на карнитин, ацилтрансферазата и окисляването на мастните киселини в черния дроб и кафявите мастни депа. Тези места произвеждат повишени нива на кетонови тела в плазмата, получени от окисляването. Особено повишени нива има в мозъчната тъкан. Там основно се складира глюкоза.
Майчиното мляко съдържа приблизително 9,2 mmol/100 kcal карнитин (намерени са стойности между 5,6 и 14,6 mmol/100 kcal). Млеката за кърмачета трябва да съдържат такава концентрация на карнитин, която да покрие нуждата на кърмачетата в първите месеци от живота им.
3.Биологични ефекти на карнитинаКарнитинът участва в разграждането на мастните киселини. Разграждането става в митохондриите* по пътя на окислението. Мастните киселини със средни и къси вериги могат да влизат в митохондриите без затруднения, но тези с дълга верига трябва да се свържат с карнитин, за да могат да преминат през вътрешната митохондриална мембрана, където да се окислят и да се получи енергия.
Концентрацията на карнитина в плазмата търпи спадане малко след раждането. Различни фактори оказват влияние върху този спад:
Рязко прекъсване на майчино-феталния плацентарен транспорт на карнитина и неговите естери. Рязко прекъсване на трансплацентарния транспорт на есенциалните аминокиселини – лизин и метионин, които са прекурсорите за ендогенен синтез на карнитина. Повишено метаболитно използване на карнитина, като модифициран енергиен субстрат по време на интраутеринния живот (образува основните въглехидрати), а екстраутеринно (основните мастни киселини). Незрели ензими (g-бетаинбутирова хидроксилаза), за ендогенен синтез на карнитина. Дефицит на екзогенен внос на карнитин, а също и на лизин и метионин в ранния неонатален период.След раждането се повишава активността за производство на карнитин, ацилтрансферазата и окисляването на мастните киселини в черния дроб и кафявите мастни депа. Тези места произвеждат повишени нива на кетонови тела в плазмата, получени от окисляването. Особено повишени нива има в мозъчната тъкан. Там основно се складира глюкоза.
Майчиното мляко съдържа приблизително 9,2 mmol/100 kcal карнитин (намерени са стойности между 5,6 и 14,6 mmol/100 kcal). Млеката за кърмачета трябва да съдържат такава концентрация на карнитин, която да покрие нуждата на кърмачетата в първите месеци от живота им.
Карнитинът участва в следните метаболитни процеси:
Контрол върху синтеза на въглехидратите в организма и разделянето на белтъците; Белтъчния метаболизъм (инхибиране на специфичните аминокиселини). Инхибира разграждането на белтъците в мускулите; Вътреклетъчния транспорт в мозъчните клетки; Понижава холестерола и триглицеридите в плазмата, за което е основно необходимо инхибиране активността на HMG – СоА редуктазата, ензима, който регулира ендогенния синтез на холестерола; Съкращаването на миокарда.4.Клинични опити:
Една от целите на проучването, което прави Лаборатория “ОРДЕСА”, е да съпостави нивата на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека. В тази насока са изработени различни научни тези. Една от тях е анализа на вътрешната взаимовръзка между плазмените нива на свободния карнитин, естерите на карнитина с къса и дълга верига и тоталния (общия) карнитин, а също така и концентрацията на аминокиселините с разклонена верига. Интерес представлява тяхното разделяне, което може да се използва като допълнителна енергия за тъканите. Дефицитът на карнитин може да доведе до нарушаване метаболизма на кетокиселините с разклонена верига, засягане механизмите на предаване и нарушения в циклите “аланин-глюкоза; глутамат – глюкоза”. Всички проучвания са достигнали до определението, че при новородените естерификацията на мастните киселини от карнитина е пропорционално увеличено спрямо общата концентрация на аминокиселините с разклонена верига в серума.
Следователно карнитинът улеснява използването на мастните киселини, инхибира разграждането на мускулните белтъци и използва есенциалните аминокиселини (валин, левцин и изолевцин) за получаване на енергия. Друго изследване изучава влиянието на карнитина върху метаболизма на липидите и по-конкретно допълнителния ефект на карнитина у новородените и необходимото време за метаболизма на холестерола и неговото разпределение.
Опитите показват, че адаптираните млека, обогатени допълнително с L-карнитин, имат нисък атерогенен риск, в сравнение с тези, които не са обогатени. Предвид на това, общата концентрация на холестерола е по-ниска и има по-нисък процент на липопротеини с малка плътност. Изводът, който може да се направи, е че намаляват нивата на плазмения холестерол и намаляват циркулиращите в плазмата триглицериди.
Една от целите на проучването, което прави Лаборатория “ОРДЕСА”, е да съпостави нивата на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека. В тази насока са изработени различни научни тези. Една от тях е анализа на вътрешната взаимовръзка между плазмените нива на свободния карнитин, естерите на карнитина с къса и дълга верига и тоталния (общия) карнитин, а също така и концентрацията на аминокиселините с разклонена верига. Интерес представлява тяхното разделяне, което може да се използва като допълнителна енергия за тъканите. Дефицитът на карнитин може да доведе до нарушаване метаболизма на кетокиселините с разклонена верига, засягане механизмите на предаване и нарушения в циклите “аланин-глюкоза; глутамат – глюкоза”. Всички проучвания са достигнали до определението, че при новородените естерификацията на мастните киселини от карнитина е пропорционално увеличено спрямо общата концентрация на аминокиселините с разклонена верига в серума.
Следователно карнитинът улеснява използването на мастните киселини, инхибира разграждането на мускулните белтъци и използва есенциалните аминокиселини (валин, левцин и изолевцин) за получаване на енергия. Друго изследване изучава влиянието на карнитина върху метаболизма на липидите и по-конкретно допълнителния ефект на карнитина у новородените и необходимото време за метаболизма на холестерола и неговото разпределение.
Опитите показват, че адаптираните млека, обогатени допълнително с L-карнитин, имат нисък атерогенен риск, в сравнение с тези, които не са обогатени. Предвид на това, общата концентрация на холестерола е по-ниска и има по-нисък процент на липопротеини с малка плътност. Изводът, който може да се направи, е че намаляват нивата на плазмения холестерол и намаляват циркулиращите в плазмата триглицериди.
5. Продуктът
Препоръчва се млеката за кърмачета да съдържат L - карнитин в концентрация по-ниска или сходна с тази на майчиното мляко.
Да се вземе под внимание бионаличността на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ, съдържащи съответно 3,1 mg/100 kcal и 3,2 mg/100 kcal.
Препоръчва се млеката за кърмачета да съдържат L - карнитин в концентрация по-ниска или сходна с тази на майчиното мляко.
Да се вземе под внимание бионаличността на карнитин в майчиното мляко и в адаптираните млека БЛЕМИЛ ПЛЮС 1 ФОРТЕ и БЛЕМИЛ ПЛЮС 2 ФОРТЕ, съдържащи съответно 3,1 mg/100 kcal и 3,2 mg/100 kcal.
Публикации
