Детското затлъстяване

Наднорменото тегло е хранителният проблем сред децата на развиващото се поколение.
България е на второ място в света след САЩ по затлъстяване и свръхтегло сред децата. Ако болестта на 20 век е алергията, то болестта на 21 век е затлъстяването.

Детското затлъстяване
Състояние, при което в организма се натрупват такива излишъци от телесни мазнини, че оказват вредни ефекти върху здравето.
Най-често затлъстяването е резултат от прием на ненужно високо количество калории, съчетано с липса на физическа активност и генетично предразположение. Все пак случаите на затлъстяване, дължащо се на гените, на ендокринни заболявания, на прием на определени лекарства и на психични отклонения, са доста по-рядко срещани. В последните години има проучвания, доказващи влиянието на недостатъчния сън, късната бременност, гледането на телевизия върху нивата на затлъстяване.
За оценка на наднорменото тегло се използва показателят „Индекс на телесна маса” това е съотношението на теглото в кг към квадрата на височината в метри. При възрастни стойности над 25 кг/м2 се дефинират като наднормено тегло, а над 30 кг/м2 като затлъстяване.
При децата обаче този индекс се променя с възрастта. При раждането той е около 13 кг/м2; на едногодишна възраст е 17 кг/м2; на 6 години – 15,5 кг/м2, за да достигне 20 кг/м2 на около 20 годишна възраст.

"Основната причина за затлъстяването е нездравословното хранене"

хранене – много от децата с надномерно тегло ядат по-големи порции или повече висококалорична, вредна или прекалено сладка храна; ранното захранване и много късното захранване
спорт – липсата на физическо натоварване и движение е основен фактор при детското затлъстяване;
-сън – може би смятате, че ако детето ви спи много, това ще увеличи теглото му. Но това не е така – проучванията показват, че децата, които се наспиват добре са по-малко предразположени към наднормено тегло.

Вредните последици от затлъстяването за здравето попадат в две категории: такива, които се дължат на увеличения обем отложени в организма мазнини (остеоартрит, сънна апнея, социална изолация) и такива, които се дължат на увеличения брой мастни клетки (диабет, рак, сърдечно-съдови болести, неалкохолно затлъстяване на черния дроб). Увеличените телесни мазнини променят реакциите на организма към инсулина (инсулинова резистентност и диабет тип 2), а също засилват възпалителните реакции и образуването на кръвни съсиреци (тромби).
Установено е, че моментът на поява на затлъстяване у даден индивид може да се отрази на способността му за отслабване в по-късен етап. В детството приемът на свръхкалории води до образуване на нови мастни клетки, докато при възрастните само до увеличаване обема на съществуващите мастни клетки. С диети и увеличена физическа активност може само да се намали размерът на мастните клетки, но не и техния брой. Ето защо децата със затлъстяване могат да срещнат по-големи трудности да намалят теглото си в по-късна възраст. Такъв индивид е възможно да има до пет пъти повече мастни клетки от някого, който е затлъстял в зряла възраст.

Възможни усложнения:
артрит и ортопедични проблеми (например болки в гърба);
хернии;
киселини и рефлукс;
астма;
заболявания на венците;
високи холестеролови нива;
жлъчни камъни;
високо кръвно налягане;
ранен пубертет, нередовна менструация или пълна липса на такава;
трудно забременяване; усложнения при бременност;
нарушения на съня, в това число – сънна апнея;
кожни проблеми;
депресии, емоционални и социални проблеми.

¼ от децата с наднормено тегло показват глюкозна нетърпимост, която е рисков фактор за развитие на Диабет тип 2

Диабетът или захарната болест представлява група метаболитни заболявания, протичащи с високи нива на кръвната глюкоза, защото организмът не произвежда достатъчно инсулин или защото телесните клетки не отговарят на секретирания инсулин. Класическите симптоми са често уриниране, силно увеличена жажда и повишен апетит.
Диабетът е социалнозначимо заболяване заради сериозните остри усложнения (хипогликемия, диабетна кома) и хронично увреждане на сърдечно – съдовата, отделителната и нервната системи, на ретината и т.н.
Диабет тип 2 се характеризира с инсулинова резистентност, а понякога и с намалено отделяне на инсулин от панкреаса. Среща се предимно сред хора над 40 – годишна възраст, но в последните години се увеличава честотата му сред млади хора със затлъстяване.
В този смисъл борбата със затлъстяването и наднорменото тегло е и борба с диабета от II тип.

Интересен е въпросът как да се предотврати затлъстяването при кърмачетата и децата. На никого не би хрумнало да подложи децата на диета, за да се отърват от симпатичната си пухкавост. Трябва обаче да се идентифицират факторите, които водят до това състояние. А тук нещата са доста комплексни. Влияние може да оказва възрастта на захранване, количеството, качеството и видът на храната, начинът на отглеждане на детето, дори промяна в професионалния статус на родителите.
Изводът от почти всички изследвания е един – важно е да ен се допуска наднормено тегло в ранните месеци и години от жинота. Колкото повече време минава, през което детето е със свръхтегло, толкова по-вероятно е това да се запази и в зрялата възраст. Обръща се внимание дори на начина на хранене на бременните жени и на това колко килограма наддават по време на бременността като фактири, които могат да предопределят проблеми с теглото на детето в по-късна възраст. Редица изследвания стигат до извода, че родителите имат важно място в оформянето на правилен начин на хранене на техните деца. КЪРМЕНЕТО се счита за превенция на наднорменото тегло в зряла възраст-. От значение е и навикът на семейството да се храни заедно в приятна и спокойна атмосфера винаги, когато има възможност. Осен товадецата, отглеждани от техните баби и дядовци, са по-склонни към наднормено тегло. Важен момент е бавното хранене и продължителното сдъвкване на всяка хапка. Примерът на родителите е определящ във възпитаването на добри хранителни навици.
При малкоте деца често са достатъчни няколко ключови момента: контрол на големината на порциите по време на основните хранения; избор на здравословни храни за междинните закуски; избягване на консумацията на готова храна от рода на чипс, снакс, пици, газирани напитки, сандвичи; включване на децата в избора, пазаруването и готвенето; ежедневна физическа активност „за да се изпотим и задъхаме”; по малко телевизия и компютърни игри.
Храненето трябва да е редовно – три основни хранения и две здравословни закуски. Ключът в случая е семейството – ако то се храни правилно и спортува заедно, е много по-вероятно да успее в намаляването и/или поддържането на телесното тегло на децата.
От изключително значение е те да не усещат натиск, да не биват усмивани или нетактично критикувани, още по-малко в присъствието на други хора. Важно е да не сме прекалено строги с нашите пухчета. Децата и тийнейджърите не трябва да бъдат подтиквани и окуражавани да спазват силно ограничаващи диети, особено в пубертета.

При бебетата:

Eстественото хранене е здравословно и намалява риска от затлъстяване. Колкото по-дълго продължава кърменето след четвъртия месец, толкова по-добре;
при изкуствено хранените деца: някои притеснителни родители често прехранват бебето си или са склонни да му дават бутилка храна винаги, когато то плаче. Така бебето прави асоциацията, че храната е отговорът на всеки проблем.

Въвеждането на твърди храни не трябва да е прекалено рано. Бебетата трябва да се кърмят или да се хранят с мляко за кърмачета поне до четвъртия месец, ако не и до шестия месец.
Започва се с оризова каша, овесена каша, пюрирани зеленчуци и плодове. От месата се започва с пилешко и телешко, като за 6-месечно бебе количеството е между една и три супени лъжици на ден. Пакетираните и преработени готови храни не се препоръчват, тъй като най-често съдържат много сол, захар, консерванти, оцветители, ароматизатори, подсладители и транс-мастни киселини.
На по-големичките деца е добре да се предлагат здравословни закуски – парчета плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб или макарони, кисело мляко, сирине. Да се избягва даването на храна като награда. Вреден навик е детето да бъде поставяно пред телевизора, докато се храни – така то може да погълне много повече храна отколкото е нужно. Да се помни, че детето ще яде, ако е гладно. То не трябва да се насилва, нито да бъде изкушавано със сладкиши, ако не иска да се храни. Храненето трябва да е приятно изживяване, а не борба за надмощие между родителя и детето.