Медицинският термин за злоядо дете е "нервно" безапетитие.Нервно безапетитие в периода на кърмаческата и ранната детска възраст е: нежеланието за приемане на храна при отсъствие на причини, свързани със здравословното състояние на детето. Периода, в който се изявява е при деца между 2 и 6 години, но може да е появи и при кърмачета.
Какво означава?
Много често на детето се предлага храна при намален интервал между основните хранения. Тъй като приетата храна е в процес на храносмилане, нормално е детето да откаже да яде. Когато детето е сито центъра на глада в мозъка не се стимулира. При настояване от страна на родителя или друг близък, детето може да приеме предлаганата храна, но в този случай то я възприема като принуда и свързва храненето с отрицателна емоция, която се проявява като отказ от хранене.
Понякога само и само, детето да е нахранено, родителите прибягват до различни методи. Ангажират вниманието му с играчки, разказват приказки и дори разходка навън с купичка храна. По този начин детето не осъзнава приема на храната, липсва апетит, когато вниманието е ангажирано към играчка или приказка, губи ритъм за хранене и се получава един омагьосан кръг.
Какви са проявите?
Детето се развива нормално и добре, дори е с нормално тегло, но няма желание да се храни. Обикновено отказва да се храни само, тъй като родителя късно след втората годинка е продължил да храни детето.
Децата с нервно безапетитие обикновено имат предпочитания към
определен храни - ядат само супи, само сладки храни,само салам ...
Може ли детето да опреди само какво и колко му се яде?
Да, може! Още вътреутробно е заложен инстинкта за оцеляване и самосъхранение, който при сигнал за намален енергиен баланс стимулира желанието за прием на храна. Здравото дете било то и кърмаче е напълно способно само да определи от какво количество храна има нужда.
Как да избегнем нервното безапетитие?
Правилният хранителен тежим трябва да се заложи още в кърмаческата възраст. В периода на захранване не трябва да се настоява, когато детето отказва да приеме, предложената храна и трябва да се избягват всички изброени причини.
Какво да правим?
- Нужно е да се доверим на инстинктите на детето, които няма да позволят то да "умре от глад";
- Трябва да оставим детето само да изяви желание за хранене;
- Да не се прилагат принудителни методи за приемане на храна;
- Не трябва да стимулираме храненето нито с "браво", нито пък да присъждаме награди;
- Не трябва да се настоява детето да приеме точно определено количество храна, нека то само да прецени колко му е нужно.
Публикации
